Част 4
Лятната Izzi програма вече е почти към своя край. Колко много емоции, колко много преживявания – щастливи сме, че споделихме с децата ни весели игри, лудории, приключения и нови знания. Предстоят последните дни, през които няма да изневерим на нашия easy-peasy стил – продължаваме неуморно.
Днес ще стане въпрос за скелети. И за приятелство. За доверие, за приемане, за начин на живот.
Някъде там, близо до нас, деца, на възраст колкото нашите, открили убежище тук от войната, живеят и се обучават в малко общество, насред скромни условия, но с отворени сърца и гладни за нови знания. Достигнахме до тях по пътища съвсем неочаквани, но изглежда добре планирани от Съдбата.
Вече сме приятели.
Както обичайно се случва в този живот, така и сега, се оказа, че съвсем малко е нужно, за да успееш да покажеш искрените си чувства и да създадеш атмосфера, в която всички намират свой език, своето нещо, повеждащо те към общото.
Всичко започна с една разходка до образователен и интеграционен център УКРАИНСКИ ВУЛИК, когато нашите третокласници изнесоха собствена театрална постановка, напълно любителска и лежерна, пред украинските деца. В онзи хладен пролетен ден ни посрещнаха топли усмивки и лъчезарни очета, изпълнени с любознателност към новите слова от българската реч. Учителите и от двете страни помагаха с превод, ала хлапетата изпреварваха възрастните благодарение на международния език – онзи, на приятелството, който всички деца от всички страни владеят интуитивно и непринудено.
Размениха си подаръци, нарисуваха заедно ветропоказателите от своите мечти, които винаги показват вярната посока, снимаха се заедно и си обещаха нова среща. Тя се забави малко поради многото ни ангажименти през учебната година, но, хей, имаме цяло лято – то е за споделяне!
Така стигаме и до скелета…
English 
Български