Интервю с Михаил Коцев

преподавател по AMAT в Science-Smart School of Sofia

Програмата на Cambridge International представя като своя цел не само развиването на конкретни знания и умения в изучаваните предмети, но и насърчаването на мета-умения за самостоятелно учене. Те оказват съществена роля за успеха на учениците, но също така имат дълготраен ефект върху академичния и личностен прогрес.

Какво представляват мета-уменията?

Мета-умения са високоразвити умения, надграждащи стандартните знания, които получаваме в училище и в живота. Те ни позволяват да управляваме подходяш стил на учене и мислене, като ни помагат да бъдем по-ефективни и успешни в решаването на проблеми

Основни мета-умения и начините, по които програмата на Cambridge International ги насърчава:

Саморегулация

Изразязава се в способността да осъзнаваме, контролираме и регулираме нашите мисли, емоции и поведение: Учениците се учат да планират своето време и да управляват задачите си (т.нар. time management); сами да си поставят цели и да прилагат ефективни стратегии за учене, като се справят с поставени срокове; поддържат високо ниво на мотивация; умеят да използват стратегии за преодоляване на препятствия и да оценяват постигнатото от тях.

Рефлексия

Това е способността да преосмислим и оценим нашите действия, резултати и опит, за да извлечем поуки и да подобрим следващите ни стъпки. Учениците изследват кои техни решения работят добре за тях и какво могат да усъвършенстват. Индивидуалният подход е ключов, тъй като децата се различават по темперамент, интереси, способности и т.н.

Планиране и стратегии за учене

Развиване на способността да планираме ефективно, да избираме подходящи стратегии за учене и да използваме различни методи и инструменти за постигане на резултати. Това включва умения като организация на информация, създаване на учебни планове, използване на помощни материали и оценка на ефективността на различните подходи.

Аналитично мислене

Изразява се в способността да разбираме, анализираме и оценяваме информацията критично и логично, както и да се аргументираме и да водим спор. Програмата насърчава учениците, като ги учи да разбират проблемите, да анализират информацията и да намират решения. Те са стимулирани да задават въпроси, да изследват различни възможности и да разгръщат своите аргументи, да работят по проекти и да ги презентират.

Комуникация и сътрудничество

Това е способността да общуваме ефективно (устно и писмено) и да работим в екип. Програмата насърчава развитието на умения като слушане, изразяване на идеи, задаване на въпроси, взаимодействие с останалите членове в екипа. Това им помага да бъдат успешни комуникатори и да се адаптират към различни среди в бъдеще.

Тези мета-умения са от съществено значение за личното и професионално израстване, за адаптирането към променящия се свят. Благодарение на тях можем да възпитаме поколение от активни, ангажирани и самостоятелни ученици, които да бъдат в състояние да откликнат на предизвикателства. Така не просто личните успехи ще подобряват качеството ни на живот, но и ще ги отнасем към всички сфери в икономически, социален, политически план. Граждански активните личности имат високи ценности, те са бъдещето на този свят.

Нека Ви разкажем за Михаил Коцев – нашият учител по математика на английски език, и как програмата на Cambridge International се отнася към учениците в учебен комплекс Science-Smart School of Sofia.

• 

• 

• 

Той е завършил образованието си в Дърамския университет, основан през 1832 година. Университетът е член на престижната Ръсел група, която включва 24 от най-реномираните британски университети. Как нашият учител по математика на английски език имплементира подхода на Cambridge International в неговите часове, как мета-уменията се усвояват от учениците и успяват ли да променят начина на разсъждаване и прилагане на наученото, стратегията си за учене и успеваемостта си, ще разберем от разговора ни с него:

Мишо, като студент какви бяха твоите специфични интереси в сферата на математика и как резонират към мета-уменията, които си усвоил във времето?

В Дърам следвах Природни науки – широкоскроена специалност, която позволява на студентите да комбинират предмети под шапката на различни катедри, като получават напътствия от опитни академични наставници за това кои комбинации са най-подходящи за формирането на бъдещи интердисциплинарни изследователи. Това ми позволи да изучавм предмети и от катедра “Химия”, и от катедра “Математика”. Когато започвах следването, основните ми интереси бяха свързани с приложението на математиката в природните науки – по-конкретно физикохимията и строежа на веществото. В процеса на следването си открих, че математиката сама по себе си представлява една необятна вселена на мисълта. Отговорът на никой научен въпрос, дори в природните науки, не е толкова ясен и категоричен, колкото може да бъде отговорът на една математическа задача. Нито пък често в науките срещаме нещо, което е толкова еднозначно, че да можем да прочетем за него в “учебник” с 2300 годишна история, какъвто е например “Елементите” на Евклид и да го разберем и припознаем в съвременното си разбиране за предмета. Така с течение на времето историята и основите на математиката – “скучните” подробности на това върху какви първични допускания (аксиоми) се градят отделните клонове на математиката и как те са били открити, се превърна за мен в хипнотична картина на човешката мисъл през вековете.

Мета-уменията ни позволяват да развиваме други умения, въз основата на които се адаптираме към непознатото. От една страна, те са в много голяма степен психологически и емоционални – например, способността за добра самооценка, креативността и психическата издръжливост. От друга страна, всеки, който се е занимавал с математика в повече дълбочина, е виждал в нея тенденцията да “тренира мускулатурата” на мета-уменията повече от останалите науки сами по себе си. Математикатата открива общото и различното между ситуациите; посочва кое от старата “задача” е приложимо или неприложимо към новата; отговаря на въпроса “Защо?”. Това се опитвам да предам на учениците, когато ме попитат каква е ползата от изучаването на математика в училище.

Град Дърам притежава една от най-впечатляващите катедрали във Великобритания и е обявен за Световно наследство от ЮНЕСКО. Това създава вдъхновяваща среда за учене и изследване. Разкажи ни за студентския ти живот.

Наистина атмосферата в града е омагьосваща. Освен основните забележителности, в Дърам има множеството по-малки църкви и други исторически сгради, тесни пешеходни улици, очарователни мостове над река Уир и много, много зеленина. Студентският живот там не се доближава до популярните стереотипи – години, изпълнени със спонтанни преживявания и много развлечения. По-скоро красотата на това вълшебно място играе ролята на дълбок резервоар на спокойствието, необходим, за да ти даде силата да се справиш с предизвикателствата и да надскочиш дори собствените си очаквания.

Какви бяха твоите преподаватели, каква роля изиграха те в твоя живот? Мислиш ли някой ден отново да се завърнеш там като изследовател, учен или преподавател?

Дърамският университет се гордее със своята академична среда, която поставя изследователската дейност преди всичко (“research-led”), събирайки на едно място брилиянтни изследователи. Благодарен съм за шанса да ги наблюдавам и да се уча от тях. Преподавателите, които най-много ме вдъхновяваха, се отличаваха от другите изледователи с това, че бяха майстори на комуникацията. Завинаги ще помня проф. Джон Болтън (диференциална геометрия) и проф. Марк Милър (изчислителна физикохимия), които умееха да комуникират материята ясно и точно, посочвайки не само най-важното, но и “капаните” – възможните грешки, популярните митове. Тяхната широка култура поставяше знанията им в контекст и им позволяваше да си представят как ние, начинаещите учени, бихме ги виждали. Подобни умове са огромна рядкост. За мен по-вдъхновяващ е пътят на комуникатора, свързан с широкия поглед и взаимовръзките между отделните теории, клонове и дисциплини. Затова не виждам бъдещето си като учен изследовател, а по-скоро в ролята си на учител.

В какъв етап от живота си избра учителската професия? Какви мета-умения към твоето професионално развитие прилагаш и научи ли нещо ново от твоите ученици по отношение на начина на възприемане на учебния материал и неговото интерпретиране?

Интересите ми се промениха значително в процеса на следването ми, развих ново уважение към ролята на преподавател и комуникатор на наука. Осъзнах, че това носи изисквания и трудности, различни от тези, които стоят пред изследователя. След като звърших образованието си в Дърам, взех две важни решения – първо, да се прибера в България, за да бъда сред хората, които са най-ценни за мен и (надявам се) да бъда полезен за тях; и второ, да опитам силите си в ролята на учител.

Като учител непрекъснато научавам нови неща – повече, октолкото някога съм можел да си представя. Учениците, с техните разнообразни темпераменти, които освен се развиват пред очите ми, непрекъснато изискват внимание и адаптация към техните нужди, интереси, силни и слаби страни и приоритети. Научаването на “занаята” – управлението на комуникацията с децата и представянето на материала по най-подходящия начин, е нещо, което няма как да се научи по друг начин освен с практиката. Това ми напомня за динамичната среда на унивеситета и изисква същата гъвкавост и увереност пред лицето на новите предизвикателства. Докато съзнавам и упражнявам тези умения, ще имам и възможност да ги предавам съзнателно на децата. Дано предизвикателствата никога не спират.

Когато притежаваш мета-умения на какво разчиташ повече – на опита си ли или на грешките, на емоциите ли или на разума, на приключенския дух или на познатите теории?

Увереността на “приключенския дух” е абсолютно необходима, за да се изправим пред нова задача, нов материал, нова ситуация. Но за да можем да се справим с нея ефективно, всичко, което можем да приложим от познатите теории, трябва да е на наше разположение, като при това е критично важно да разграничим бързо полезното от безполезното за тази конкретна ситуация, този конкретен материал. Разбира се, опитът ни, включително грешките, които сме допускали преди, играят ключова роля за този анализ на ситуацията и на това как ние с нашите съществуващи знания се отнасяме към нея. Всъщност, бих казал, че умението да вникваме в същността на грешките си за да разберем по-добре това, което ни обърква, е също ключово мета-умение и нагласа, която се стремя да предам на учениците.

Как на практика се прилагат мета-уменията в часовете по математика? Има ли пространство за дискутиране на задачите – не е ли достатъчно учениците да прилагат формулите и теоремите, изучавани в стандартната образователна програма?

Прилагането на формулите и теоремите от учебника е една необходима първа стъпка в много уроци по математика – това е проверката, която демонстрира на учителя най-базовата форма на разбиране на материала. Това обаче не е достатъчно ниво на разбиране за някой, който в последствие иска да може да разпознава общото и различното между наученото и нова ситуация, да самооценява реалистично приложимостта на уменията си, да планира и организира сам развитието си в това ново умение. Много по-близо сме до това, ако не само прилагаме формулата и стигаме до отговора, но също така можем да дискутираме и анализираме. Например, ако ни бъде показан пример с грешка в него, ние да можем да обясним каква грешка е допусната. На базово ниво това може да означава да я поправим, но по-добро обяснение винаги се получава ако можем да вникнем в мисловния процес, който е довел до грешката. Ако в класа се предлагат различни подходи за решаване на дадена задача, както много от по-креативните ученици често правят, оценката на силните и слабите страни на тези подходи също е твърде ценна от гледна точка на развитието на мета-уменията на учениците, за да бъде пренебрегвана.