Една от най-бързите спринтьорки в света – Ивет Лалова-Колио, гостува онлайн в Izzi Science for Kids. Около час децата от 5 до 11 години й задаваха интересни и любопитни въпроси за спортната й кариера, домашните тренировки, успехите, мотивацията и чувството да е на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Ивет отговаряше с вечната си усмивка, а накрая обеща да се върне за нова среща, тъй като призна, че „това беше най-милото и позитивно интервю, което ми се случвало скоро“.

Учениците в Izzi Science for Kids отправиха забавно предизвикателство към Ивет Лалола, като я попитаха дали знае колко километра е изминала, бягайки по състезания, и дали е „стигнала“ до Слънцето вече. Спринтьорката обеща да го сметне, но от своя страна впечатли децата със скоростта, която развива по време на състезания. „Бегачите в моите дисциплини обикновено развиват около 10-11 метра в секунда, което означава, че мога да премина една голяма стая, докато мигнете“, обясни тя.

Ивет разказа още, че досега е участвала на 4 олимпийски игри, като по време на първите е била още много млада – на 20 години. „Това са много интересни състезания, различни от всички други. Там отиват само най-добрите в света. На мен тази година ми предстоеше й пето участие, което са отлага с една година“, сподели Ивет.

Тя допълни, че тръпката преди състезание винаги е голяма – „Преди старт направо ме е страх. В 10-20 секунди, колкото трае спринт на 100 или 200 метра, трябва да покажа какво съм научила и какво мога. Но след това, когато финишираш добре, усещането е върховно“. Миговете, когато е била на най-високо стъпало на почетната стълбичка, тя описа като невероятно – „изпълват ме с гордост, защото съм успяла да покажа каква сила е България, тези спомени са най-сладки“.

Ивет започва да тренира на 6 г. първо спортна гимнастика и плуване, а когато е на 12 години открива леката атлетика. „Моите родители не са насочвали към спорта, сама избрах този път, а сега леката атлетика е моят живот“, допълни Ивет. Тя не спира да тренира и по време на социалната изолация с упражнения у дома и в състезания със своето куче.

„Моята мотивация да продължавам всеки ден да тренирам с мисълта за Олимпийските игри. Казвам си, че искам да бъда добре подготвена и усмихната на тях“, сподели българската шампионка. „Много тежко е, когато останеш 4-ти на Олимпиада. Бях на няколко стотни от бронзовия медал, но това ме мотивира. Да бъдеш сред най-добрите е отговорност, защото всеки път трябва да се доказваш отново“, разказа още Ивет.

Децата я попитаха и за възстановяването й след счупената бедрена гост през 2005 г. „Най-трудното нещо за един спортист са контузиите. Успях да се върна след моята, която беше много тежка, като това ме направи по-силна. В началото ме беше страх от скоростта, но осъзнах, че страховете могат да бъдат преодолени“, обясни състезателката.

В края на едночасовия разговор пожелахме на Ивет Лалова догодина да достигне мечтания олимпийски медал, а на учениците ни – скоро да се видят с нея и на живо.