Кои са най-ценните предмети в музея? Вероятно подобни квалификации са необходими, за да можем да оценим отделни събития в историята на човечеството. Но извън това смятаме, че съкровищницата на света, заключена между стените на Британския музей, е необикновено и вдъхновяващо място с наистина безценни предмети, пред които можем да изразим само уважение, възхита, благодарност. Розетският камък – ключът към разшифроването на египетските йероглифи, Хартата на Кир – първият документ, свързан с права на човека, Елгинският мрамор от Гърция – останки от руините на Партенона, статуите на фараоните Рамзес II и Аменхотеп III, „Книгата на мъртвите“, египетски мумии, отломки от антично строителство, художествени произведения, са малка част от гордостта на Британския музей, наброяваща над 8 милиона експоната.
Знаете ли каква е „българската следа“ в музея?
През 1917 г. внучката на лорд Робърт Кързън, Дария, дарява на музея ценни ръкописи и старопечатни книги, част от които е и Четвероевангелието на цар Иван-Александър, изгубено от нашите земи след османското завоевание през 15 век. Смята се, че е било открито в атонския манастир „Св. Павел“ през 1837 г. През 1973 г. Четвероевангелието е преместено в Британската библиотека. Неуспешни са многобройните опити да бъде върнато в България и така евангелието с 366 многоцветни миниатюри остава недостъпно за нашето историческо наследство. На 3 ноември 2017 година ръкописът е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.
by Richard Beard,photograph,1840s 
През 1971 г. българското правителство подарява 350 експоната, част от които са кукерски маски от Сливенски регион, пафти, вълнен елек, дамски клашник с гайтани от 1836 г. от Плевенски регион, покривки, мартеници, стомни, монети с лика на цар Борис III, медали и пръстени. Златните тракийски съкровища са изложени в Британския музей през 1976 г. и стават достояние на света. Днес в Британския музей има над 3 000 предмета на изкуството от България.
Във времената на Covid-19 Британският музей се превръща в гъвкава и модерна институция, която е едно от малкото, предлагащи и виртуални обиколки. На разположение на глобалния свят са цели 94 галерии, като в сайта на музея се пазят видеоархиви от отминали експозиции. Ученици от цял свят могат да присъстват на безплатни онлайн уъркшопи след предварителна заявка. А посещенията на място са безплатни, след предварителна онлайн резервация, като гостите се насърчават за дарение, с което да подпомогнат предстоящия епичен ремонт на музея.
А знаете ли, че в Британския музей има шест свободни места за… котки? Да, на тази отговорна позиция се търсят космати служители, които да гонят мишките и да опазят колекциите от напаст.
Какъв ли щеше да бъде светът без дарението на сър Ханс Слоун и дали човечеството щеше да бъде в състояние да опази и неговото богатство, и откритите впоследствия световни артефакти? Спорен остава въпросът дали Великобритания трябва да върне историческото наследство на страните, от които са били приобщени. Но моралният казус тук, който предизвиква и нашето вълнение, е премахването на бюста на сър Слоун заради обвързаността му с робовладелството. Печалбите му от захарните плантации в Ямайка, обработвани от роби, са финансирали значителна част от колекциите му. В цялата сложност и противоречивост на онези времена, един робовладелец, но също така и лекар, колекционер, учен, благодетел, години наред събира частици от отминали епохи, за да се превърнат днес в една от съкровищниците на света.
Можем да бъдем сигурни в едно – 270 години, 92 000 квадратни метра, 8 милиона експоната са цифровото измерение на една безценна машина на времето, пред чието величие думите са нищожни.
На снимката от корицата: скулптури от Партенона, изнесени през XIX в. от Атина във Великобритания от бившия посланик в Османската империя лорд Елгин, които Гърция настоява да бъдат върнати след Брекзит и изложени в новия музей на Акропола.
Снимки: Интернет
English 
Български