Есенно равноденствие

514344843_10161784939467616_3692962689870269388_n
текст на Николай Теохаров,
преподавател по физика в гимназия SMART Science

Fall, leaves, fall
Fall, leaves, fall; die, flowers, away;
Lengthen night and shorten day;
Every leaf speaks bliss to me
Fluttering from the autumn tree.

By Emily Brontë

На 22.09 тази година в северното полукълбо ще настъпи есенното равноденствие, един от двата дни в годината, на които очакваме продължителността на деня да бъде равна на тази на нощта. Ако потърсим информация за изгрева и залеза на Слънцето за тази дата обаче ще видим, че продължителността на деня е 12 часа и 10 минути, а на нощта 11 часа и 50 минути. В такъв случай имаме ли истинско основание да кажем, че е равноденствие  след като продължителността на деня не е равна на тази на нощта?

Денят и нощта имат различна продължителност през различните сезони заради наклона на земната ос. През лятото оста на Земята е наклонена към Слънцето, тогава то изгрява от североизток и залязва на северозапад, пътят му по небосвода е по-дълъг и за това дните през лятото са по-продължителни. През зимата земната ос е наклонена в обратна посока, Слънцето изгрява от югоизток и залязва на югозапад, това скъсява пътя му по небето, с което намалява и продължителността на деня.

 По време на пролетното и на есенното равноденствие оста на Земята няма наклон спрямо Слънцето, наклонът ѝ в тези дни е по направление перпендикулярно на него. Изгревът започва точно от изток а залеза точно на запад, и така пътят на Слънцето по небесната сфера е по равно разположен над главите и под краката ни. На тези дати продължителността на деня и нощта трябва да бъде една и съща.

Разминаването на реалността с това очакване се получава заради оптическо явление причинено от Земната атмосфера – пречупването на светлината. Когато слънчевите лъчи навлязат от космоса в земната атмосфера се пречупват по същия начин, по който се пречупва светлината когато навлезе от въздуха в чаша  с вода. Ако потопим пръст в чашата с вода, ще видим как образа му се пречупва и леко променя положението си. Така променя видимото си положение и Слънцето. Степента на пречупването е такава, че сутрин истинският изгрев започва след като Слънцето изцяло се покаже над хоризонта, а момента в който привечер долният край на слънчевия диск за пръв път докосне хоризонта е момента, в който истинското Слънце тъкмо е залязло.

Ако я нямаше атмосферата, на 22.09. продължителността на деня и нощта наистина щеше да е еднаква, но заради пречупването на слънчевите лъчи, което тя създава, видимото равноденствие (equilux) ще бъде на 25.09.

Друг интересен факт за есенното равноденствие е, че на него най-вероятно се дължи името на съзвездие Везни. Поради прецесията на оста на Земята (променя ориентацията си в пространството подобно на наклонен пумпал с период от около 26 000 години) преди повече от 2000 години по време на есенното равноденствие Слънцето се е намирало в съзвездие Везни. Предполага се, че заради това въпросната област от небето носи това име. Везни е единственото зодиакално съзвездие, което не носи име на живо същество.


Снимките са от спортно-научния лагер на учениците от Smart Science (5.-10. клас) в Рила, Седемте Рилски езера. Освен, че преодоляха спортни предизвикателства, учениците научиха много за оцеляването в планината, природата в Рила, метереологията и запленени наблюдаваха всяка вечер нощното небе в планината с телескоп.


Бъдете част от екипа ни от млади учени, които опознават света в цялото му разнообразие и богатство! В гимназия SMART Science създаваме позитивни условия за грамотни, интелигетни и знаещи младежи, които държат в ръцете си бъдещето си с увереност. Кандидатствайте сега, като във формата по-долу посочите предпочитана от Вас дата.

През 2025-2026 учебна година приемът е отворен за ученици в 8. – 10. клас с интереси към науките, езиците и изкуствата.

Гимназия SMART Science предоставя пълни стипендии за ученици с отличен успех и на семейства на учители, лекари и учени.

Очакваме Ви!
  1. ↩︎