Вероника, лекарят на бъдещето

DSC_9344

В Световния ден на здравето и празника на здравния работник открадваме Рони от 7. клас за блиц-разговор. Тя мечтае да работи като лекар още от съвсем мъничка и всички учители знаят нейния план. Рони е дете на ендокринолог и ревматолог, израснала е в лекарските среди и никога не е имала съмнения, че някой ден ще наследи професията на родителите си.

Попитахме я за ученическите ѝ години и за представата ѝ за бъдещето; за трудностите, които срещат лекарите днес; за нейното място в този широк свят.

“Искам да помагам на хората!”

” От малка много искам да помагам на хората и знам, че да бъда лекар е не просто призвание за мен, а е и чудесен начин да бъда близко до пациенти в нужда. Всеки човек неизбежно достига до момент от живота си, когато има необходимост от лекарска помощ. Хубаво е да умееш да помогнеш и на себе си, и на близките си, и на непознати.”

Рони няма търпение да учи латински, вероятно вече знае фрази от обща култура и конкретни термини, свързани с професията на лекаря. Иска да се развива като генетик или рентгенолог, да бъде отличен диагностик, да улавя болката на пациентите си и да им помага не само като специалист, но и като човек.

Нейна страст са биология, физика и химия, а когато я попитахме за любимия ѝ учител, се смути:

“Харесвам всичките си учители.”

“Често задавам странни въпроси на учителката по биология – за щитовидната жлеза, за хипофизата, за генотипи на разни генетични заболявания. Интересувам се от всичко, свързано с генетика.

Оценявам това, че в Izzi Science for Kids се учат тези мои любими предмети от най-ранна възраст и преподавателите ми ме подкрепят. За малките деца е много интересно и полезно да учат физика, химия, биология, защото, когато пораснат, ще продължат да ги възприемат като интересни предмети по наука, в които могат да се разпознаят и да вземат решение за бъдещето.”

Откакто изборът на Рони се е превърнал в осъзнат, а не просто по детски емоционален, свободното ѝ време е отдадено на медицината. Посещава лекции, които майка ѝ води пред колеги, обсъжда случаи от ежедневието на родителите си, дори миналото лято е асистирала в болница.

“Много хора не харесват болниците, защото ги свързват с лоши неща, но аз винаги влизам щастлива там, защото зная, че ще срещна мама и тате и ще науча нещо ново.”

Тийнейджърът Рони обича да чете художествена литература и особено писатели, които са били… лекари. Любимият ѝ жанр е научна фантастика, но предпочита произведения, в които има много биология. Вероятно заради страстта ѝ към генетиката. Бъдещият лекар Рони се опитва да чете и специализирана медицинска литература, макар да признава, че се затруднява и без помощта на родителите или учителите си ѝ е трудно да навлезе в тематиката. На тази крехка възраст подобна осъзнатост и критично мислене са за уважение.