Има ли общо между работата на учените и на журналистите и научният подход приложим ли е в журналистиката –  това бяха част от въпросите, които Венелин Петков обсъди заедно с ученици от ЧОУ Izzi Science for Kids по време на срещите с тях в петък. Той отдели от времето си, за да разкаже на деца от 2. до 5. клас за професионалния си път и стъпките, които е изминал, за да постигне мечтата си да бъде военен кореспондент към CNN.

„Когато имате мечта, направете си план как може да я реализирате. Тогава мечтата от трудна за реализиране се превръща в проект – в път, който трябва да бъде изминат. Имате цел, към която се стремите“ – сподели в онлайн и присъствените срещи журналистът. Следвайки собствения си съвет, преди около 30 г., той кандидатства и е награден със стипендия от фондацията „Фулбрайт“, завършва магистратура по “Журналистика” в престижния Университет Колумбия в Мисури; уменията и амбициите му помагат и в постигането на заветната цел – стаж в CNN. 

Венелин Петков сподели с децата, че преди да замине за САЩ, е работил като преводач, учител и носач на краставици, но когато късметът го отвежда до международния отдел в БТА, разбира, че единственото, с което иска да се занимава, е журналистиката. „Трудно е да бъдеш журналист, но лесна професия няма. Ако обаче правите това, което желаете и което ви вдъхновява, ще изпитвате удовлетворение от работата си“- сподели Петков.

Предизвикан от въпросите на децата, Венелин Петков сравни работата на журналиста с тази на учените. „Нито учените, нито журналистите могат да си позволят да отправят непроверени и недоказани хипотези. Преди да ги оповестят извън екипа си, трябва да ги тестват и докажат. В противен случай това би могло да доведе до ужасяващи последствия.“ Той допълни, че доказателствените похвати на журналистите са документи, личности и общодостъпни факти.  „Журналистът не коментира, а изважда на бял свят проблеми и нарушения, които задължително са доказани с факти. Той е като следовател, който търси отговор на основния въпрос „Защо?“ – допълни Венелин Петков.

В онлайн срещата си с деца от 5. клас той ги призова да бъдат внимателни в информационния поток около себе си. „Добре е да се научите да правите разлика между мнение и информация. Журналистите не се интересуват от мненията, а търсят доказателства и проверяват информацията. Само така могат наистина да бъдат обективен, аргументиран коректив на общественото мнение и нагласи. В момента е лесно да се разпространяват извадени от контекста манипулативни снимки и видеа, към които е добре да подхождате критично“ – посъветва децата журналистът.

Учениците ни се интересуваха живо и от неговата работа като директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV – „Трудно е решението коя новина да бъде първа в емисията, коя е най-значимата. За 20 г. работа никога не съм имал случай, в който да няма какво да се съобщава. Живеем в информационно интензивно време“ – сподели им той. Учениците се впечатлиха от факта, че е работил с екип от 120 души, но Венелин Петков обясни, че „когато всеки знае какво прави, има подкрепа и свобода да върши работата си, накрая се наслаждава на ефекта от работата си“. Венелин Петков сподели, че едно от нещата, с които се гордее, е стажантската програма. Изградил я е по примера на програмата, през която е преминал в CNN, така че да даде шанс на млади журналисти да натрупат опит и да се учат. „Никога не забравяйте откъде сте тръгнали, какво и как сте научили. Имате дълг към хората, които идват след вас, да им подадете ръка. Това е приемственост на добрината. А вашите съученици и приятели сега ще са тези, които ще могат да ви помогнат в бъдеще, запомнете ги“ – обясни Петков.

Той сподели в срещите и за документалните филми за Афганистан, които е направил. „За филм, дълъг един телевизионен час (54-55 минути), са необходими от 6 месеца до 1 година работа. Необходимо е време, за да се влезе в дълбочина“ – сподели той. Разказа, че е ходил 5 пъти в Афганистан за общо около 3 месеца престой там. В част от пътуванията си е бил заедно с български военни, но за да улови различните гледни точки, е ходил в страната и самостоятелно. „Един от най-запомнящите се моменти за мен в Афганистан бе, когато в селце срещнах мъж, насадил българска маслодайна роза вместо широко разпространения там мак за производство на опиати. Той разказа, че го е направил, защото знае, че е добро“ – разказа журналистът.

„Човек никога не спира да изпълнява призванието си. Той носи определени нагласи, които го правят добър в професията, за която е призван. Те го съпровождат през целия живот. За това намерете своето призвание и го следвайте“ – така завърши срещата Венелин Петков.