В Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България ви представяме учителя по история в Izzi Science for Kids Тиберий Баръмов.

За днешния ден Тиберий споделя:
Христо Ботев е един от символите на жертвоготовността и борбата за освобождение на българския народ. Образът му концентрира цялата народна памет от събитията в пролетта на 1876 г. По тази причина именно 2 юни е ден на почит не само към Ботев, но и към всички загинали за свободата на България. Значението на Ботевата смърт се подсилва от неговата първоначална липса на готовност да води четата (войводата няма на практика никакъв боен опит). Не е обещаващо за неговата дейност и мястото – във Врачанския революционен окръг Априлското въстание така и не избухва. Но в цялата си поезия Ботев говори за това как ще загине с оръжие с ръка за свободата и в делата не отстъпва от думите си до последния момент.

Тиберий поема часовете по българска и световна история. Неговата цел в час не е учениците да запаметяват дати, а да разберат логиката в събитията и да получат необходимата информация и сами да направят своите изводи. За работата си Тибирий споделя: „Като учители имаме егоистичния стремеж да създаваме силни бъдещи граждани, които ще направят един добър свят за нас“.

Защо е нужно училище Izzi Science for Kids? С какво ще помогне на децата и на родителите?

Важна част от осъзнаването на науката е децата да свикнат отрано с нея, за да помнят, че всяка наука си има инструменти и правила. Така да свикнат с всеки предмет, че да разбират законите на нашата Вселена и общество, за да се чувстват удобно и уверено в тях.

Като учители по наука имаме егоистичния стремеж да създаваме силни бъдещи граждани, които ще направят добър свят, за да му се наслаждаваме, когато му дойде времето в бъдеще. Сър Уинстън Чърчил е казвал, че „няма по-добра инвестиция за никое общество от млякото, с което кърмят бебетата“. Защото тази инвестиция ще се върне многократно на децата ни, на техните деца, на децата на техните деца и т.н. За това е важно да инвестираме в учениците, които днес правят първите си стъпки в знанието.

Защо историята е важна за учениците, на какво ги учи?

„Какво преподаваш? – История. – Ау, беше ми любимият ми предмет! Ама мразех годините!“. Ако получавах по левче за всеки подобен „разговор“, вече щях да съм се оттеглил на незаслужен отдих на Малдивите. И тук започва битката за изгубеното добро име на историята в очите на децата.

Децата чуват разговорите на възрастните, виждат света около себе си. Това, което си разказваме, е как това общество се появява, защо изглежда така, както изглежда днес и какво можем да направим с него. И когато успеем, се научаваме заедно да гледаме с очите на живелите преди хилядолетия, да надскочим себе си.

Къде е твоята сила като учител?

Има в гръцката митология гигант Антей, син на Земята, Гея. Докато бил в допир с нея, ставал непобедим. Ако имам такава Гея, то това са учениците.

Те не вярват, когато им кажа, че колкото те учат от учителя си, многократно повече учителят учи от тях и не подозират каква интелектуална сила представляват. Моята работа е само да подредя атомите в главата им и от крехкия графит да стане диамант.

Няма по-голяма награда за учителя да види отблясък от техните мисли, защото в тях откриваме себе си така, както по време на урок чуват за явление в миналото и сами го открият в света днес.

Какъв опит имаш като учител и вдъхновител на мънички дечица?

Подобно на много учители и аз нямах това намерение в университета, но съдбата почука на вратата и открих, че това е едно страхотно предизвикателство. Тогава не изглеждаше така, но имах щастието да започна с малко, отдалечено от София училище и да израствам в занаята успоредно с поеманите отговорности. Срещайки децата по пътя си, видях тяхната жажда да се изявяват и да бъдат забелязвани. „Не поправяй това, което не е счупено“ – девизът на лорд Ветинари споделям напълно и оставям децата да излеят своята жажда за изразяване, докато израстват.