• Севдалина Манова, преподавател по Primary English Language – Cambridge International:

Аз не се родих учител, когато ми дадоха дипломата и правото да бъда такъв. Бях орисана от учителите ми в гр. Смолян, когато казаха на родителите ми, че “Севдалина е за училище”. С времето осъзнах, че моето ДНК на учител е създадено от тези хора, които са ме носили в сърцето си. За мен е важно да помня имената им, защото са част от моята идентичност като преподавател. Имената са много и не всички помня. Най-ярките обаче светят в съзнанието ми с лика си, дори името да не изплува. Началните ми учители: г-жа Пашкунова и г-жа Андреева; учителят ми по английски език, която ми каза, че няма да успея; г-жа Чушкова беше пък тази, която ме попита: “А защо не?!”

Много други белязали живота ми. Днешните ми будители са сестра ми – Йорданка Джекова и анонимни учители като нея, които обикалят по домовете на родители, за да събират деца за своите класове. Това е един топъл път към семействата, за да се запазят работещи училища в провинцията и да се създава среда за развитие и познание. За съжаление в най-отдалечените кътчета в страната ни реалността е таква.

• Марио Ангелов, преподавател по изкуства:

На първо място бих сложил моят баща – Христо Ангелов. От най-ранна училищна възраст ме научи да работя с първия ресурс, овладян от заобикалящата ни природа – глината. В гимназията срещнах учители, които ми дадоха възможност да развия таланта си, откривайки моята индивидуалност: Страхил Ненов, учител по рисуване; Робърт Цанев, учител по дърворезба.

Свободата в керамиката и неограничените възможности в изкуството ми предаде Otto Lorenz, завеждащ катедра Керамика в Художествената Академия във Виена. Преподавателят по графика Josef Kaiser разви свободата на ума и научи ръката ми да твори с няколко щрихи изяществото на човешкото тяло, скицирайки последващите ми творби.

Поглеждайки назад, моите будители са учителите, които вярваха в мен безусловно и ме подбуждаха да съм упорит да го направя и аз, изминавайки пътя да открия моята индивидуалност в изкуството и живота. Благодарение на тях след 20 години като ученик преминах от другата страна, с желание да им подражавам, опитвайки се да предам нататък безценния дар, който те ми дадоха.

След толкова скъпоценни истории, може би е добре да помълчим за кратко и да се запитаме “С какво мога АЗ да бъда будител за някого? Как да стана по-добър в моето развитие, за да подкрепя друг и да бъда пример за трети?”

И нека запазим в сърцата си тази чиста детска благодарност, за която ни разказаха и малките, и големите от Izzi Science, за да пълним душите си с благородство, да бъдем жадни към към познание и любопитни към утрешния ден.

Честит празник от екипа и общността на Izzi Science!