Прочетете есетата на нашите писателки Никол и Вероника

Думата

Трябва да напиша за домашно коя е любимата ми дума.

Коя е? Коя от всички е най-любимата ?

Може би “мама”, с нейната нежна прегръдка? Може би топлият слънчев лъч в края на пролетта, който се плъзва като струйка радост по лицето ми? Може би водата от планински извор, с която да утоля жажда си?

Коя  е най?

Поглеждам към малката книжка на масата ми. От корицата ме гледа с топлия си остър поглед  Ботев.

– Кажи ми, войводо? Коя е най?

-Родината! – отвръща ми той.-  Ако човекът няма родина, той няма нищо!

– Да. И моята любима дума е тази, която живее в сърцето ми. И тя е само една… Родина – мисля си аз.

– Аз замених свободата на Родината с моя живот! – продължава войводата. -Ти днес крачиш по земята, която изпълваше сърцето ми до последния ми час. Знам, че ти също обичаш България, която аз вярвах, че ще живее.  Вярвахме всички, които проляхме кръвта си за нея! Искам през целия си живот да помниш, че само истинската вяра в бъдещето на България може да я съхрани!

Как искам децата на България да повярват в Ботевите думи!

Моята родина е най-красивата страна на света!

Когато настъпи пролет, тя сякаш  се преражда след  зимния си сън. Планините й се  раззеленяват и развеселяват, защото децата отново идват при тях. Черно море пък забравя зимния си гняв и като непослушно дете, започва да дразни с вълните си пясъка и морските птици. Но на тях им харесва – и на пясъка, и на птиците. Чайките и гларусите сякаш започват да спорят  с морето.  Пясъкът не се оплаква и не се дърпа от вълните.

Моята родина ми е дала дом. Тук съм видяла всичко за първи път.

Моята родина  пази спомени за герои, на които искам да подражавам.

България ми е дала минало, за да мога да имам бъдеще. Тук.

Затова, войводо, ти си прав. Родина е моята най-любима дума!

Да!

Защото, ако я няма моята родина, мама ще гледа тъжно, слънцето ще грее чуждо, водата ще горчи.