гимназия SMART Science

Мастър клас с доц. Димитър Желев

преподавател по българска и световна география в гимназия SMART Science

• 

• 

Митко, в продължение на миналогодишния ни разговор, би ли  споделил как се развиха твоите географски търсения, професионален път, идеи като комуникатор на науките и преподавател по география?

Една година е и много, и малко време. Поглеждайки назад, виждам низ от събития, постижения, емоции, разочарования, промени… Светът щеше да е невероятно място, ако всеки можеше да осъществи плановете си на 100% в рамките на една обиколка около Слънцето.

Изминалата година от предходния ни разговор за мен е географски успешна и от професионална гледна точка като географ, и като пътешественик – щастлив съм, че имам възможност да ги съчетавам. Моят географски топ 5 включва изкачване на планината Килиманджаро; сафарита сред защитените територии на саваната на Източна Африка („Масаи Мара“, „Серенгети“, „Накуру“, „Амбосели“, „Найваша“, „Нгоронгоро“); работа по образователен проект с учители и ученици на о-в Реюнион (френско владени в Индийския океан), посветен на внедряването на геопространствените технологии в обучението по география; откриването на съвместна фотоизложба с проф. Румен Пенин, посветена на географските особености на п-в Света гора (Атон); организирането на Българския географски фестивал в Бургас през април 2024 г.; пътешествията из България и света (Карпати, Фарьорски острови, Каталуния, Саудитска Арабия и т.н.).

А в дигиталната ера кои са предимствата пред преподавател по география и пътешественик по сърце и душа като теб?

Дигитализацията е като огъня. Може да бъде и приятел, и враг. Безспорно дигиталните технологии при пътуване помагат за по-бързо ориентиране, придвижване, намаляване на разходите, пестене на време. Същевременно технологиите те правят зависим до голяма степен и при някакъв проблем (липса на ток, интернет или развалено устройство) ние се оказваме силно зависими и трудно може да се измъкнем от ситуацията. Доказано е и, че употребата на навигационни технологии понижава способностите на хората да се ориентират сами и да помнят пътища.

В образователния процес ситуацията е подобна. Технологиите имат големи перспективи, стига да се ползват целесъобразно. Те могат да направят учебния процес приятен и полезен, но могат и да го опорочат. Най-ценното им е, че показват на учениците връзката между знанията, които получават, с реални проблеми в живота.

Каква е ролята на технологиите и географските информационни системи (ГИС) в обучението по география? Как се имплементират в учебния процес?

Все по-голяма е тази роля. В българското образование тя се залага дори като отделен модул в профилираната подготовка на гимназистите (в 12. клас). При по-малки ученици (5.-7. клас) приложението на тези технологии е по-ограничено, но пак приложимо. Изключително впечатляващо за децата е да гледат и осмислят дигитални източници на информация. Така например, учейки за релефа на Европа в 7. клас, учениците в нашето училище имаха възможността да се запознаят с портал на Европейската космическа агенция, посветен на движенията в земната кора. Благодарение на добра визуализация те видяха с очите си кои части от Европа потъват или се издигат, кои се придвижват в различни посоки и по този начин сами осъзнаха и връзката между тези движения с регионите на съвременен вулканизъм и висока сеизмичност. Практически за всеки един урок може да се намери начин как да се включат ГИС.

Съвсем скоро гимназия SMART Science ще изведе първите си осмокласници. През тази толкова важна за нас година, смяташ ли, че сме успели да отговорим на очакванията на общността?

Признавам си честно, че за мен работата с осмокласниците през тази година е най-приятният и вдъхновяващ момент в училище. Освен че имаме наистина чудесен набор от любознателни и отдадени на знанието ученици, самото ниво на географско обучение (и по българската, и по британската система) е доста по-различно и позволява да се получат резултати, които ни мотивират – и учениците, и мен като учител. До колкото имам наблюдение върху самите осмокласници, те са щастливи при нас. Съдя за това по чувството им за хумор и най-вече задружността, която са създали помежду си. Мисля, че първата ни гимназиална мисия приключва успешно и сме готови да вървим напред в следващите класове.

Ти си един от основателите на учебния ни комплекс. В какви аспекти ще продължи развитието на гимназията като силни страни, подход, комуникация, възможности за учениците?

Нашето училище е отворена книга, която изписва своите страници всеки ден. От една страна имаме своя план за развитие, но от друга в хода на работа винаги откриваме възможности да променим нещо, да го подобрим, да обогатим преживяването на децата. Давам само един пример – преди месец нашите ученици получиха покана да бъдат гости в събитието „Ало, Слънце“, посветено на слънчевото затъмнение в Северна Америка (на 7 април 2024 г.). Дори един такъв дребен на пръв поглед момент даде развитие в няколко посоки. Учители, ученици и родители бяха свидетели на истинско небесно шоу в средата на учени, научавайки нови неща и създавайки нови спомени. Събитието бе обвързано с учебния материал по физика и астрономия, география и икономика и история и цивилизации. Училището ни получи възможност да се включи като партньор в младежкия научен фестивал „Ало, Космос“ на 25 юни 2024 г.

Подобни “flash-моменти” правят нашето училище специално, различно, желано. Гъвкави сме и достатъчно прозрачни, стараем се да комуникираме предмети и като преживяване за учениците, и като разширяваме обхвата на учебния материал. Вярвам, че именно в такава посока ще продължи училището и ще бъде все по-ярката звезда на небосклона.

Мастър класовете са чудесна възможност да представим един класически учебен час. Има ли нещо, което не успяхме да заснемем, а би искал да споделиш с учениците, родителите и нашите съмишленици?

О, да, разбира се, че има. За съжаление видео урокът хвана добре духа на знанието, което цари в часовете по география, но чувството за хумор съвсем леко се прокрадна. Винаги съм бил привърженик на т.нар. “positive framing” в учебния процес – с доброжелателни шеги по учебната тема, така че учениците да усещат предмета ми не като бреме, а като приятна среща. Това в никакъв случай не означава компромис със знанията и уменията, напротив. Един от моментите, които най-много ме вдъхновяват, е когато уловя хумор, базиран на придобитите знания. Наскоро ученици ме развеселиха с идеята им футболният отбор на гр. Смолян да се казва „Локомотив Смолян“, подобно на „Локомотив“ в София, Пловдив, Горна Оряховица и други градове. За справка – гр. Смолян е единствената област без жп линии в България. 🙂

Ти преподаваш на ученици от различни възрасти, както и на студенти от Геолого-географския факултет на Софийски университет. Каква е твоята философия при комуникацията ти с млади хора, за да достигнеш до съзнанието им и да ги насърчиш да навлизат в темите от предмета?

Работата с млади хора като цяло е благословия, защото те са носители на надежда и свежест, на новото и чистото. Най-важните обстоятелства при работата с тях е да видят добронамереност, приложимост и професионализъм. Вярвам, че никога нямаш втори шанс да направиш първо впечатление, заради това още от самото начало започвам работата с всеки един нов клас или група с ясното намерение да покажа, че това ще бъде полезно време, организирано и най-вече, посветено на знания. Обстоятелството, което най-много мотивира младият човек да уважава един преподавател, е подготвеността на преподавателя за съответния предмет. Миг колебание в знанията или подхода веднага създават разлом в доверието и по този начин нарушават ритъма на работа.

Съпричастна ли е към твоите пътувания аудиторията от ученици и студенти?

Когато намирам време, публикувам в социалните мрежи снимки или видеа с информация за местата, където съм бил. Навярно това е и начин да си наежа географското его, но основно го правя с цел неформално образование или по-точно комуникация на науката. През годините съм имал хиляди студенти, ученици и учители, с които съм работил. Много от тях ме следват в социалните мрежи. Подавайки им парченце знание чрез една публикация в социалните мрежи е възможност да комуникирам с тях, да ги заинтересовам към дадена тема или място, да ги мотивирам да пътуват по света и из България. Често получавам точно такива съобщения – че след моя публикация „са се надъхали“ да отидат на планина в Пирин или да посетят някой гръцки остров. Социалните мрежи са полезен инструмент за поддържане на връзка. Благодарение на тях и много хора знаят за работата ми в нашето училище, а и имаме ученици на деца на мои състуденти.

Как изучаването на различни култури и географски региони се отнася към развитието на общата култура, разностранните интереси и образованието на младите хора?

В българското географско образование едно от основните заложени цели е да се възпитава у децата уважение към разнообразието от култури, етноси и религии по света. Неслучайно голяма част от уроците са посветени на населението на отделни страни и континенти. За мен първата основна цел на географското образование е изграждането на пространствените (географските) образи за света. Например, учениците да имат представа за технологизирането на японското общество, за проблемите на Африка, за корупцията в Латинска Америка и т.н. Те имат право да знаят какво става по света и най-важното – по-този начин биха осъзнали мястото на България в световния ред. Изучаването на отделните култури допринася за интелектуалното развитие, защото знаещият човек може да направи сравнение, да анализира, да обобщава определени особености, да взема информирано решение. Приятно съм изненадан, че благодарение на социалните мрежи често децата имат добри познания за отдалечени краища на света.

Кои са любимите ти теми, които комуникираш с гимназистите ни и откриваш ли единомислие сред тях, вдъхновение, желание да развиеш някоя ново умение, което да им представиш?

Напоследък все повече коментираме темата за демокрацията и свободата на личността през призмата на отделните държави. Няма как изучавайки страните в Азия например да не направиш съпоставка между правата на човека в Китай и Япония или Иран и Израел. Актуалните събития също намират място. Когато започна поредния цикъл на насилие в Израел, Газа и Иран шестокласниците буквално ми поставиха условия в началото на единия час да им обясня за този конфликт, защото не могат да се ориентират. Така че имахме едни 10 минути „извън програма“ преди да стигнем до същинския урок. Но в крайна сметка това е и ролята на учителя – да ограмотява децата.

Критичното мислене е поставено на предни позиции сред ценностите на учебния ни комплекс. Подготовката по география има ли отношение към процесите по разпознаване на фалшиви новини и изображения?

Критичното мислене е любима тема. Ние често коментираме с учениците теми, базирани на критично мислене. Имаме уроци за икономика, за градоустройство, за политическа карта. Винаги ги провокирам с въпроси за дискусия кой има интерес от войните, как работи демокрацията, защо в образованите общества референдумите са мъдър ход, а в необразованите са опасност, и т.н., и т.н. Връщайки се към предходния въпрос – именно трупайки географски знания, децата създават база данни, чрез които критично да гледат на света и да не са готови да повярват на първата фалшива новина или манипулативно изображение. Между другото изследванията показват, че младежите са в пъти по-малко уязвими от фалшиви новини спрямо по-възрастните хора, най-вече защото растат в тази епоха и подлагат инстинктивно всичко на съмнение за разлика от по-възрастните, които са отраснали в среда, в която „каквото ти се каже по радиото и телевизията, значи е истина“.

• 

• 

• 

---

Приемът за учебната 2024/2025 е отворен за:

• деца, родени през 2020 г. за група “Метеори” в Детски център Izzi Start;
• деца, родени през 2019 г. за ПУК 1 в сновно училище Izzi Science for Kids;
• ученици в предстоящи 3. клас до 7. клас в основно училище Izzi Science for Kids;
• ученици в предстоящи 8. клас и 9. клас за гимназия SMART Science.

За контакт с нас и допълнителна информация, открийте ни на:

 0895 557 317 или  info@izzi.academy