Житните класове и размразените мравки стриха много внимателно между пръстчетата, докато не им заприлича на вкус и цвят като на добре познатото им брашно, от което майките приготвят домашен кейк. Ето така, уверете се сами:

С крокодилските яйца се заеха момичетата, а през това време момчетата трябваше да разпарчетосат калинковото сирене на малки трохички. Франклин наблюдаваше внимателно и тъй като неговите пръстчета не успяваха да уловят човешката вилица, започна да разказва на децата за най-добрия си приятел, мечето Рошко, и за сестричката си Хариет.

“Франклин, а ти защо не доведе и Рошко?”

“Ще ме научиш ли да броя през две?”

Жуженето и бълбукането се смеси с мелодичен детски смях и Франклин неусетно се почувства у дома си…