Ти си част от екипа на Izzi Science, един от любимите преподаватели в училището. Какво даваш на децата и какво получаваш от тях в замяна по време на общуването ви не само в час, но и в почивките, по време на съвместни събития?

Имам честта да съм в Izzi Science от самото създаване на училището и виждам за четири години как буквално децата израстват пред мен; формират се като личности; развиват се като потенциал. Надявам се, че им давам знание. Това е моята мисия – след всеки един час заедно децата да знаят повече за света и за България; да мислят по-добре и да правят изводи, защото всичко е около нас е резултат от причинно-следствени връзки. От децата, разбира се, получавам оптимизъм. Най-хубавото на работата ми с ученици и студенти е именно съчетанието от младост, енергия и оптимизъм. Те могат да бъдат заразителни и да ме мотивират още повече. Не на последно място – хуморът. Няма седмица, в която да не чувам забавни истории. Наскоро обяснявах разликата между пчела и търтей и ролята им в кошера. Причината бе, че говорихме за устройствата за летене – дроновете. Думичката на английски е точно тази за търтей. Както и да е. След като обясних за търтея чух коментар от дете във 2. клас: “А мама казва, че татко всяка събота и неделя е търтей.” Трябваше ми известно време, докато нормализирам дишането си след смеха, който ме обзе.

• 

• 

На какво искаш да научиш учениците си в този динамичен свят? Какви са твоите послания към децата?

Способността да се мисли критично и логически вярно е ключова компетентност, на която залагам в часовете си. Да си отговаряме на въпроса „Защо?“, например: „Защо има войни?“, „Защо хората изхвърлят 1/3 от храната, която произвеждат, но голяма част от човечеството гладува?“, „Защо се променя климатът?“. Защо, защо, защо… Не искам децата да знаят само базовите факти. Искам да мислят и да бъдат критично настроени към всяка една информация, която получават.

Как минава един твой ден?

Едно от хубавите неща в живота ми е, че почти нямам еднакви дни. Рядко имам еднообразни дни, затова навярно рядко губя интерес към работата си. Обикновено започвам деня в 5:00 ч. сутринта, когато отделям време за малко спорт, четене, медитация и планиране на деня. Чашата чай съпътства този период. Сутринта отделям 1-2 часа за лично време или за работа по някоя важна задача – писане, редактиране, правене на презентации и т.н. Следват времето за часове със студенти в Софийски университет “Св. Климент Охридски” или ученици в Izzi Science. Според програмата имам и доста служебни срещи, работа по проекти, генериране на съдържание за Географ БГ. Към 5-6 приключвам работния ден, време е за следобеден спорт, време с близките хора, културни събития или срещи с приятели.

Вярвам, че човек е това, което е извън работата. На работа сме професионалисти. Ходим на работа, за да обезпечим материално истинският живот, който е извън работа. Ето защо сутрините, вечерите и почивните дни са свещено време, което ценя и рядко нарушавам.

Моля, довърши фразата: Izzi Science е училище, (в) което…

… преобръща представите за учене и създава нов еталон за успешно, смислено и интересно образование в България.

Коя е следващата ти дестинация?

Почти всяка събота и неделя съм на път някъде. Така че дестинациите са динамични и разнообразни.

• 

• 

Благодарим на Митко за неговото време. Желаем му да достига до своите си върхове и да предизвиква себе си по пътя към още познания, към нови посоки!