5 деца от ЧОУ Izzi Science for Kids са наградени на националния конкурс „Моите детски мечти”

dreams2

Моите детски мечти 

Теодора, 5. клас 

Датата е 19 март 2069 година – моят рожден ден. Сядам пред подредената маса в дома си, очаквайки своите гости. 

Денят ми започна, когато слънчевите лъчи изпълниха стаята ми със светлина. От отворения прозорец ме лъхна свежият въздух на новото утро. Както всяка сутрин се събудих до прекрасния си съпруг, с когото се запознахме на благотворителна мисия в Африка. Ние се обичаме и подкрепяме, а той ме защитава и е винаги насреща, когато имам нужда от него. Току-що отиде уж да купи хляб, макар че вкъщи има цели два. 

Гостите… Ще дойдат двете ни деца – Калоян и Ивон, близнаци, на двадесет и осем години. Калоян е хирург в известна софийска болница и лекува пациенти от цял свят. Ивон е астронавт. За щастие, тя ще успее да дойде, защото преди няколко дена се върна от мисията си до Марс. 

Мама също ще пристигне, защото, ако жената, която ме е родила и ми е дала живот, не е тук, то кой друг тогава?! 

Чакам и двете си сестри, с децата и съпрузите им. Едната е шеф на банка, а другата превежда едни от най-известните книги в цял свят на всякакви езици. Гордея се с тях! 

Като споменах книги, се сетих, че днес излиза моята автобиография, разказваща за всичките ми пътешествия и приключения. За срещите ми с бялата мечка на Северния полюс, с пингвините в Антарктида, с бебетата гепардчета в Северна Африка. За това как прекосих джунглата само с една раница на гръб и кану или как яздих камила, обикаляйки Централна Азия. За полета с балон с горещ въздух над Ниагарския водопад и гмуркането с акваланг в Тихия океан. 

Връщайки се назад във времето, няма как мислите ми да не ме отведат в далечната 2019 година и времето на COVID-19. Времето на тотална промяна. Вирусът промени живота ни, промени и нас хората. Завистта, злобата, отчуждението, които се бяха настанили помежду ни, бяха заменени от съчувствието, толерантността, разбирателството. Хората станахме по-добри. Усмихвахме се по-често. Заговорихме си. Започнахме да се поздравяваме и да си благодарим. 

Тази стъпка в човешката еволюция се отрази и върху природата. От гости хората се превърнахме в стопани на планетата Земя. Въздухът е вече чист, защото бяха създадени машини за трансформиране на въглеродния диоксид в кислород. Създаването и употребата на пластмаса бяха сведени до минимум. Изчистихме океаните и реките с ултра филтри. Всяка година се засаждат милиони дървета. Атомните електроцентрали бяха заменени от слънчеви и вятърни такива. Дори озоновата дупка се затвори. 

Изведнъж на вратата се позвънява. Сигурно това са моите гости. Отивам и отварям вратата, но зад нея няма никого. Излизам навън и ето, че всички мои близки изкачат и ме поздравяват в един глас: „Честит рожден ден!“. Аз се изненадвам и несъзнателно се усмихвам. Всички влизаме вкъщи и се събираме около масата. Стаята се изпълва със смях и истории… 

Аз се оглеждам и осъзнавам, че всичко, което някога съм искала, вече го имам, че всички мои детски мечти са се сбъднали.