Моите детски мечти 

Йордан Динев, 4. клас 

Откакто бях малко дете, винаги мечтаех да стана катерач като моя баща. Винаги го гледах как се катери нагоре и нагоре по скалата, която си е набелязал. Може би се чудите: “Дани, защо не си почнал от малък да се катериш?”. Ами причината е, че тогава не исках да стъпвам в залата, защото се страхувах от строгите треньори, които сега са ми любимци. Но с времето ставах все по-голям и по-голям и мечтата да стана катерач ставаше все по-силна и по-силна. Тази “професия”, ако може така да се нарече, не е точно професия. За да станеш професионален катерач и да си изкарваш хляба с това, трябва да не спираш да се катериш, упражняваш и тренираш, за да отидеш накрая на някое състезание, да си на първо място и да спечелиш награда. Ако си мислите, че го правя само за наградата, е, то вие сте в голяма грешка. 

Вдъхновението за тази мечта е, както сте разбрали вече, моят баща. Той е голяма част от моята развиваща се катерачна кариера. Той постоянно ме води на скали, понякога в залата, а в някои случаи дори тренираме заедно. Той постоянно ми дава съвети, решения и мотивация. А понякога дори не ме пуска на земята, докато не изкатеря маршрута. За да катериш на въже, ти трябва някой долу, който да те осигурява. Е, и това прави моят баща звезда. С него сме свръзка, той държи въжето, за да не падна, и така държи и живота ми в свои ръце.  Имам голям късмет, че и двамата обичаме да се катерим. 

Катеренето те учи на търпение.  Когато не можеш да качиш някой маршрут, трябва да го упражняваш, да упорстваш и да не се отказваш. Учи те и на постоянство – за да минеш нещо трудно, ти трябва да катериш този маршрут по-често, за да имаш повече знания как да го минеш и техника по какъв начин да го минеш, дали трябва да скочиш или да се разтегнеш. Маршрутите са като пъзели… или загадки, които трябва да разрешиш със своето тяло и ум. Аз харесвам този спорт, защото се чувствам добре, изпитвам щастие и удоволствие да съм на скалите, да общувам с природата и да се движа нагоре.