Учените откриха най-близката до Слънчевата система черна дупка

black hole

Преди дни бе съобщено, че учени от университет в американския щат Охайо са открили черна дупка, която се намира на разстояние от около 1 500 светлинни години от Земята. Тя се вижда в съзвездието Еднорог (Monoceros) и е по-близо до нас от всяка една друга известна на науката черна дупка.  Можем обаче да сме напълно спокойни, защото тази черна дупка все пак е достатъчно далеч и няма как да ни причини нищо лошо с гравитацията си. Оказва се, че тя дори е изненадващо лека. Тежи само три пъти повече от Слънцето, което за черна дупка е малко.   

Интересно е също как астрономите са разбрали за съществуването ѝ. Черните дупки не излъчват никаква светлина и поради това би трябвало да са напълно невидими. За щастие, много често те са гравитационно свързани с някоя звезда. Със своята силна гравитация, черните дупки оказват значимо влияние върху звездата, с която „живеят“ заедно. Те могат да засмукват от нейното вещество, т.е. да я „изяждат“ малко по малко. Способни са и да променят значително нейната форма. И в двата случая поради движението на звездата и черната дупка в системата астрономите могат да забележат промяна в нейния блясък. След като внимателно анализират информацията, която получават от своите наблюдения, те могат да направят извод, че там има черна дупка, и дори да измерят нейната маса.  

Черните дупки са едни от най-интересните, но и опасни обекти, които можем да срещнем в Космоса.  Както учениците от 5. клас в Izzi Science for Kids учат в часовете по астрономия, това са тела, които имат изключително силна гравитация. От тях не може да се измъкне дори и светлината, въпреки че тя е най-бързото нещо, което познаваме. Със своето силно гравитационно поле черните дупки могат да засмучат всичко, което се доближи до тях, като по този начин стават още по-големи!   

Обикновено черните дупки се образуват в края на живота на звездите с размери и маси много по-големи от тези на нашето Слънце. Тези звезди избухват и учените наричат това свръхнова звезда. След експлозията остатъкът от такава масивна звезда започва да се свива много рязко и в някои случаи никаква сила не може да спре това свиване. То продължава, докато веществото не се смачка до изключително малки размери. Когато това стане, гравитацията близо до остатъка става изключително силна и така се ражда черна дупка.  

Нашето Слънце няма да може да стане черна дупка в края на живота си. То също така няма и да избухне като свръхнова звезда, като причината и за двете е една и съща – много е малко по размери.