Днес Izzi Science for Kids представя своя психолог Милена Котарова.  Милена е завършила бакалавър Психология клиничен модул и магистър Психология на развитието към Нов български университет и обучение за Фамилен терапевт. Преминала е обучения за работа с деца със специални образователни потребности, консултиране на родители, работа с личностовия потенциал и др. Тя споделя, че всеки има неограничен потенциал, просто трябва да се научим да го активираме.

Защо е нужно училището Izzi Science for Kids? С какво ще помогне на децата, на родителите? Защо наука?

Аз смятам, че ролята на училището е не да обучава, а да вдъхновява. Да кара децата да искат да знаят, да не спират да питат и да искат още. Всичките им сетива да се отворени за новото и най-важното да не се страхуват да опитват. Ролята на учителите и родителите е да подкрепяме децата в тяхното израстване.

Какво значи да си комуникатор на наука?

Училището е моят вдъхновител, защото всичко, което виждам да правят учителите се прибирам и се опитвам да повторя с моето дете. Любопитството и желанието да проучиш въпроса и след това да го споделиш с другите е основата на всяка наука.

Какъв опит имаш като вдъхновител на мънички дечица?

На 19 години започнах да работя, като социален работник към кризисен център за деца жертви на насилие. Около 5 години бях в социалната сфера и имах досег с деца и семейства от различна социална среда. Работила съм като психолог към детски градини и училища.

С какво смяташ че ще си най-полезна?

Смятам, че ролята на училищния психолог е да подкрепя както учениците, така и с учителите и родителите. Задълженията му са да проучва и да опознава възникналите проблеми, да разбере причините за тях и активно да подпомогне преодоляването им. Психологът помага да промени онези поведенчески прояви, които са социално-нежелани.

Бъдещи планове на училището?

Надявам се да се изгради и с моя помощ един наистина добър и сплотен екип от учители, родители и ученици. Да споделяме както знание и емоция, така и да се подкрепяме и учим децата на ценностите, в които вярваме и споделяме като възрастни.