Учениците от 4., 5. и 6. клас в ЧСУ Izzi Science for Kids проведоха интересна дискусия за последствията от климатичните промени по света заедно със своя гост проф. Радослав Димитров. Той е професор по политически науки в Simon Fraser University, Британска Колумбия, и работи изключително активно по проблемите, свързани с изменението на климата. Гостът разказа на децата как са преминали преговорите при приемането на Парижкото споразумение и какви малки лични усилия може да положи всеки един човек, за да подкрепи природата.
„Планетата вече е започнала толкова да се затопля, че дори и утре да спрем рязко замърсяването, температурите ще продължат да се покачват от инерцията на екосистемата. Промените са наложителни, но не можем да предприемем и крайни действия, преходът трябва да е постепенен процес“, обясни проф. Димитров.
Той разказа на децата, че за последните 100 години средногодишната температура на Земята се е повишила с 1 градус. „Това е безпрецедентно покачване на температурата, въпреки че може да изглежда незначително. По време на последния ледников период температурата е била с 5 градуса по-ниска от сега, а цяла Европа е била скована от лед“, допълни още гостът. Според него промените в климата могат да доведат до катастрофални последствия, като все по-чести природни бедствия, и до нова ера в историята на нашата планета. Само покачването на океанското ниво ще засегне около 25% от хората по Земята и ще превърне 200 млн. души в бежанци. „Малдивите са сред страните, които страдат много от промените от климата, тъй като най-високата ѝ точка е на около метър и половина над морското равнище. Президентът на друга държава – Тонга, сподели на международни конференции, че има планове за пълна евакуация на населението в страната му, тъй като до 50 години тяхната територия ще е под вода“, разказа проф. Димитров.
Климатичните промени създават и т.нар. Food Insecurity (продоволствена несигурност). В много части от света не може да се предвиди производството заради все по-голямата опасност от природни бедствия като урагани, пожари и наводнения. „Селското стопанство ще бъде силно засегнато, тъй като най-плодородните земи са в делтите на големите реки, които при покачване на нивото на океаните ще бъдат залети. Пример е делтата на р. Нил, където се развива 90% от производството на храни в Египет“, допълни още проф. Димитров.
Действията на хората и горивата, които използваме, като въглища и петрол, са основен фактор за климатичните промени, затова държавите по света вече десетилетия водят преговори за постигане на общи решения по въпроса. Редовно се провеждат конференции по проблемите за климата, където учени представят най-добрата възможна информация на няколко години. „Преговорите са много трудни и трябва да бъдат приети с единодушие. Обсъжда се как държавите могат да преминат към енергия, която да не замърсява. Желанието е да се сключат международни договори, които държавите да ратифицират, за да започнат действия на локално ниво“, обясни Радослав Димитров. Често на тези срещи ходят и висши политици като президенти, министър-председатели и крале, но „истинските дипломати чакат те да си тръгнат, за да си свършат работата“.
Проф. Радослав Димитров е участвал в преговорите за Парижкото споразумение, сключено през 2015 г. и ратифицирано от почти всички държави по света. „Според него всяка страна има задължения, но правителствата имат пълна свобода на действие. В момента Европейският съюз и Китай са водещи сили в изграждането на чиста икономика“, сподели гостът.
Той бе впечатлен от дискусията, която проведе с учениците от Izzi Science for Kids, и въпросите, които ги вълнуваха. Децата показаха силна заинтересованост от проблемите с климатичните промени и обсъдиха идеи за стъпки към решаването им. Коментираха как да се използва по-малко електричество, да се споделят автомобили при пътуване, да се садят повече дървета, да се споделя повече информация с приятели и познати.
„Вие сте пълни с идеи, деца, можете да издадете цяла книга по темата. Сигурен съм, че сред вас има бъдещи инженери, които ще работят за създаване на по-чисти технологии и производства“, сподели накрая проф. Димитров.