В ЧСУ Izzi Science for Kids гостува един от водещите специалисти по Българско възраждане проф. д-р Пламен Митев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той се срещна с ученици от 5. и 6. клас, за да ги запознае с малко известни факти за подготовката и протичането на Априлското въстание, както и с причините, довели до неуспеха му.

„Свободата зависи от нас – това важи не само за нашите предци, но и за днешното време. От нас зависи България да я има, а вие, учениците, сте бъдещите ѝ строители“, каза гостът пред децата.

Проф. Митев започна своя увлекателен разказ от края на XIV век, когато българските земи са „включени“ в една чужда държава – Османската империя. В първите години турската власт била голяма заплаха за християнските народи в Европа и разширявала застрашително своите територии. Превърнала се в една от най-големите империи в Европа, тъй като могъщата Османска армия била почти непобедима. В началото на XVIII век обаче големите европейски държави постепенно изпреварват в своето развитие империята – най-вече в областта на икономиката и науката. След битката при Виена османската армия отстъпва към Балканите, което води до огромна криза в османската държава и възможност за българите и другите народи, които са част от нея, да станат по-видими.

„Дотогава българските интелектуалци и търговци са били почти непознати в Европа. След като Високата порта (б.а. – османската власт) вече не успява да поддържа предишния ред, се откриват възможности българите да пътуват до други страни, децата им да учат там и да носят новото знание тук“, разказа проф. Митев. Тези събития дават силен тласък на възродителните и освободителните процеси по нашите земи. За няколко години се организират десетки въстания по райони.

Историкът запозна учениците с ролята на Любен Каравелов, Васил Левски и Георги Раковски при организиране на комитети, подготвящи едно голямо общо въстание. „На теория планът бил идеален, но на практика серия от неща, които не са се случили, довела до неуспех. Един от основните проблеми бил липсата на координация. Докато писмото за избухване на въстанието стигне от единия град в другия, османските власти вече са потушили първите боеве“, разказа проф. Митев.

Начинът, по който османската армия отвръща на Априлското въстание, става причина много политици и писатели в Европа да обърнат внимание на „българския въпрос“. Заради гневната вълна правителствата на големите европейски страни искат от Османската империя да предприеме мерки, с които да гарантира повече справедливост, възможности и законност за българския народ и християните. Високата порта отказва да направи усилия в тази посока, което води и до войните за освобождението на българите.

„В своята история българите имаме много поводи за гордост. Всяко поколение е добре да съхрани паметта на предците си, но и да се стреми да я надгради“, сподели проф. Митев.

За спомен от срещата той получи подарък от учениците от 5. и 6. клас – тяхна рисунка на българска възрожденска къща.