Сега започващата 2021 г. се оказва неособено благоприятна за наблюдаващите небето от София. Две слънчеви и две лунни затъмнения ще се случат през следващите 12 месеца, но нито едно от тях няма да е видимо от нашите географски ширини, за съжаление. Красивото нощно небе обаче предлага други интересни за наблюдение обекти – едни от тях са изкуствените спътници, които обикалят около Земята. Най-яркият от тях е Международната космическа станция, която ще премине над София на 5 януари сутринта.
Вероятно всички ние сме прекарвали дълги часове, гледайки красивото нощно небе. Ако небето е чисто и около нас няма изкуствени светлини, в безлунна нощ можем да преброим около 3 000 звезди, видими с невъоръжено око! Някои от тях са планети, като най-ярките сред тях са: Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. На нощното небе изкуствените спътници изглеждат като ярки, движещи се обекти и лесно могат да бъдат сбъркани със самолети. Разликата е в това, че светлината от спътниците на Земята не примигва. Те светят благодарение на това, че отразяват светлината от Слънцето, подобно на Луната. Поради това често се случва, докато ги наблюдаваме на небето, да навлязат в сянката на Земята и така да „угаснат“.
Най-яркият изкуствен спътник, който можем да видим на небето, е Международната космическа станция (МКС). Тя обикаля на височина около 400 километра над Земята и в нея живеят космонавти, извършващи различни научни експерименти. На небето МКС изглежда като много ярка жълто-бяла звезда, която се движи плавно. Има случаи, в които преминава почти точно над наблюдателя (близо до зенита). Тогава тя става ярка почти колкото Венера.
Следващото ярко преминаване на МКС за София ще бъде на 5 януари рано сутринта. Между 6:52 и 6:57 тя ще е на небето съвсем близо до зенита.
Всеки, който има желание да следи МКС и други изкуствени спътници, може да получи необходимата информация от тук. Изисква се безплатна регистрация и въвеждане на точни географски координати на мястото, от което ще се извършват наблюдения. Колкото по-точни са те, толкова по-правилни ще бъдат прогнозите за предстоящите преминавания на спътниците по небето. В секцията ISS могат да бъдат намерени таблици, в които тези преминавания са описани по дата и час. За улеснение на наблюдателите има и карти на небето, които показват точно какъв е пътят на МКС (или съответния спътник) по небето.