Как от един неизяден ориз се стига до Независимостта, разказва учителят по история в Izzi Science for Kids Тиберий Баръмов.

Българската пълна независимост, обявена на 22 септември 1908 г., е знаков момент в българската история, който не минава без куриози. Извадени от контекст, те могат да изглеждат абсурдни, но всъщност са с голям исторически заряд. Такъв се оказва приемът на османския външен министър Тефик паша, даден за европейските дипломати в Истанбул в чест на възшествието на султан Абдул Хамид. Прием, на който българският представител – Иван Гешов, не е поканен.

Напълно в духа на ориенталската дипломация, дребният жест носи голям подтекст, за който разбираме в поисканото от Гешов обяснение. Там се изтъква, че княжеството е васално на султана, следователно българският представител ще бъде поканен на приема, организиран за валиите (управители) на областите в империята, а не заедно с европейските си колеги.

Този момент, който Гешов по-късно ще опише като „Историята на моя пилаф“, е искрата, запалила фитила на Независимостта на България. Желанието отдавна е назряло, но неизяденият пилаф е умело използван повод.