Доц. д-р Борис Николов пред ученици от Izzi Science for Kids: Миграцията на птиците е удивителен природен феномен

280025715_562996601921851_7216883206909210933_n

Учениците от 3. до 6. клас в ЧСУ Izzi Science for Kids се срещнаха с доц. д-р Борис Николов, ръководител на Българската орнитологическа централа, за да разберат интересни факти за удивителния природен феномен – миграцията на птиците. Той им разказа какви изследвания се правят в тази област и какви са съвременните открития за физиологичните промени, които настъпват при птиците в седмиците преди да поемат на път.

„Миграцията е сложен процес, които включва много фактори и трудно се описва кратко. Въпреки че птиците са едни от най-познатите животински видове днес, се оказва, че знаем твърде малко за тях и техните навици“, сподели ученият. 

Движението на птиците е привличало вниманието на енциклопедистите като Аристотел още в древността. „За големи птици като жеравите, които лесно се наблюдават, се знаело, че прелитат от едно място на друго, но за периодичното изчезване на по-малки видове имало теории, които сега ни се струват причудливи. Смятало се е например, че червеноопашките се превръщат в червеногръдки през студения сезон”, разказа доц. Николов. Дълго се смятало и че лястовиците зимуват в тинята на блатата, тъй като нямало как да прелитат големи разстояния, а рибари вадили с мрежите си умрели птички. Подобни вярвания биват развенчани в сравнително скорошно време – преди около стотина години.

Благодарение на съвременни методи за научни изследвания, орнитолозите по света започват да трупат знания за навиците на различни видове птици и установяват колко далеч летят някои от тях. Опръстеняването на птиците е най-старият научен метод за изследване на миграцията. Чрез него успяват да се съберат данни къде лети даден вид, колко живее, къде гнезди, къде каца за почивка. В момента в България са опръстенени над 800000 екземпляра от около 300 вида птици, като този метод за изследване се поддържа най-вече от добре обучени доброволци по цял свят. В България се използва от 1928 г., като първите опръстенени видове  са малката бяла и гривестата чапла.

По-нови начини за проследяване на миграционните движения са слагането на предаватели и сензори на птиците. Чрез тях се получава точна информация дори и в реално време. „За да се направи това, се слага малка раничка на птицата с предавател. Материалите и закрепването ѝ са максимално щадящи за животното – трябва да са до 3% от теглото на птицата, за да не ѝ пречат при движението.“, обясни доц. Николов. Тези предаватели се захранват със слънчеви панели, а техните преносители се подбират така, че да се осигури достатъчен достъп до слънце. Вече са разработени и миниатюрни съвременни сензори – геолокатори, с които могат да се изследват много малки птички. Могат да са снабдени и със сензори за вода, за да се проучат в детайли навиците на влаголюбиви видове птици.

„Благодарение на сателитните предаватели разбираме във всеки момент къде се намират птиците. Примерно наскоро група черни лешояди преминаха над центъра на София транзитно и учените проследиха пътя им“, разказа доц. Николов.

Някои видове птици се характеризират с интересни миграционни навици. Червеногърбата сврачка има кръгова миграция – по един път отива до местата за зимуване, по друг се връща. Дъждосвирецът американска булка пък през есента лети директно през Карибско море, без да спира, а пролетта прави малки стъпки и отморява на няколко места, за да има сили за предстоящия си размножителен период. Младите екземпляри на познатата у нас кукувица мигрират сами, без да бъдат водени от по-възрастните, като генетично им е заложена картата до Африка.

„Въпреки че основната причина за миграцията е липсата на храна, има теории, че това е наследен навик от периода, в който Европа е била скована в лед и птиците били изтласкани на юг“, каза доц. Николов. Той допълни, че съвременни проучвания показват, че преди път при птиците се наблюдават физиологични промени. Седмица-две преди миграцията те наддават над 30% от теглото си, гръдните мускули и сърцето им наедряват, а храносмилателните органи се редуцират. „Червата и стомахът им им трябват в полет, защото тежат. По време на миграцията птиците могат да пият само вода. Затова, ако намерите изтощени птици, дори и да искат, те няма да могат да се хранят веднага. Трябват им няколко дни, за възстановят органите си“, обясни орнитологът. По време на миграцията птиците имат мастни резерви, които им осигуряват енергия.

Някои видове като дъждосвиреца, патици и гъски могат да развият до 80-90 км/ч средна скорост при миграцията си. Други като буревестниците изминават огромни разстояния, за да достигнат до местата за зимуване. Големи хищни птици пък използват движението на топли въздушни течения, за да изминават огромни разстояния с малък разход на енергия.  А тибетските гъски успяват да прелетят над Хималаите при минусови температури и силни ветрове. Интересни са и бързолетите, които правят почти всичко във въздуха – дори спят и се хранят. Когато мигрират към Африка не кацат никъде, като за целия си живот изминават милиони километри – приблизително 8 пъти разстоянието до Луната и обратно.

По време на миграцията си птиците се ориентират, като запомнят планини или реки, следят разположението на Слънцето и звездите. Доц. Николов разказа, че все още се правят проучвания за ориентацията им по магнитното поле на Земята, а някои видове като гълъби и буревестници разпознават идеално и миризми. 

Срещата на учениците от Izzi Science for Kids с доц. Николов бе само дни преди единия от двата Международни дни на миграцията на птиците на 14 май. Неговата цел е да обърне внимание на проблемите и пречките, които милиони птици по света срещат по пътя си. Застрояването на крайбрежни райони ограничава достъпа им до храна по време на дългите полети, а светлинното замърсяване обърква птиците по време на нощните миграции. Изграждането на ветрогенераторни паркове и нефтени платформи също могат да бъдат опасни за тях, ако се намират на места с интензивна миграция.

В края на срещата с учениците доц. Николов им показа интересни предмети като орнитологични пръстени (с инициалите на България и индивидуални номера), както и везна за измерване на птички в полеви условия.