Най-превежданият български съвременен писател Георги Господинов бе онлайн гост на учениците от 4., 5. и 6. клас в ЧСУ Izzi Science for Kids в петък следобед. Той им разказа за творческото си вдъхновение, за това как се създават истории и каква е магията на книгите. Даде им ценни съвети по творческо писане, а децата от своя страна му задаваха разнообразни „професионално“ звучащи, според него, въпроси. 

„Първо ти хрумва нещо малко, а после започваш да си отговаряш на въпроса какво би станало, ако… И така се раждат историите“, сподели Георги Господинов. Той даде пример с книгата „Сватби на животни и неща“, която написал заедно с дъщеря си Рая. „Започнахме като на игра да си представяме какво би станало, ако нещата в стаята около нас се оженят. Примерно плюшен крокодил и зеления диван или чайник и камила. Така се появиха историите от книжката“, допълни Господинов.  

Той обясни на децата какъв е пътят за „раждането“ на всяка книга. Първо била идеята, след това художник, който да я подкрепи визуално, издателите и печата, а накрая идвали читателите. 

Учениците научиха, че той е започнал да пише на тяхната възраст – „бях малък и сънувах един и същ страшен сън, който поисках да разкажа на баба си, но тя ме спря, тъй като можело да се сбъдне. Затова аз го написах в разказ и повече никога не го сънувах“, спомни си писателя. „Деца, писането помага – чрез него можеш да „изхвърлиш“ страховете си, примерно, и така да се справиш с тях“. 

Господинов посъветва децата, които искат да пишат и създават свои истории винаги да започват от нещо лично и познато – история, която им се е случила. „Тръгнете от нещо познато за вас, ваш спомен, и започнете историята там.“ Втората важна насока от Георги Господинов за младите автори бе да се опитват да видят обичайните неща от различна гледна точка – „използвайте очите на другия, за да видите каква би била историята през неговия поглед“, допълни той. Като пример за тази техника заедно с учениците Господинов коментира разказа за съдбата на минотавъра, която пресъздава в романа си „Физика на тъгата“. „Във всеки един от нас живее по един скрит в мазето минотавър – изоставен и затворен. Не се притеснявайте да разказвате за тъгите си, деца. Изразете ги, вместо да ги кътате в себе си“, посъветва писателят. 

Децата показаха на госта си, че добре познават разказа му „Сляпата Вайша“ с внимателните си разсъждения върху историята в него. „Преди да го напиша исках да направя история, свързана с очите, миналото и бъдещето, но в началото не виждах ясно момичето Вайша.“, разказа Господинов. Той допълни, че вдъхновението за разказа дошло, след като си задал въпросът какво е било тук преди 100 години и какво ще бъде след 100 години. Замислил се „колко малко е настоящето“. 

„Вярвам, че най-добре се гледа и с двете очи – така се остава в настоящето. Вайша за това е сляпа – не вижда какво се случва сега. Ако обаче аз трябва да избирам между едно от двете очи, бих оставил виждащото в миналото. То е по-интересно, а бъдещето все още е празно“, сподели още Господинов. 

Учениците се поинтересуваха каква е работата на писателя, а гостът я определи като „самотна понякога“. „Има хора, които си мислят, че да си писател не е никаква работа – пишеш вкъщи, нямаш работно време. Писателят обаче работи непрекъснато – събира дочути истории и създава непрекъснато свои“, каза Георги Господинов. Той сподели, че понякога вдъхновението го напуска и блокира, като в такива моменти препрочита някоя любима книга, слуша музика или просто сяда на пейка и наблюдава хората около него. „Ако пишете роман, той е като една стая. Не трябва да отсъствате прекалено дълго от нея, защото се натрупва прах и забравяте какво сте искали да разкажете“, допълни още гостът. 

В края на разговора Господинов припомни на децата своя разказ „8 минути и 19 секунди“, в който говори за времето, което ще отнеме на светлината от Слънцето да стигне до Земята, ако нещо се случи със звездата ни. „Знаейки за това ограничено време, започвате да гледате на времето по различен начин, цените повече всяка минута. Затова преживявайте всеки моменти по най-добрия начин. И помнете, че книгите помагат!“, завърши Господинов.